Светлата мисъл, светлото чувство правят духа на човека мощен и крепък.

Когато в един човек се роди някоя велика идея, или някое велико чувство, те са тъй живи, тъй интелигентни, както са живи и интелигентни децата. Всяка идея или мисъл, която се вселява в човека, тя представлява един светъл дух от невидимия свят, който посещава този човек, като му казва: “Аз искам да поживея в тебе, като твое дете, да изпитам любовта ти, а ти поживей с мене както искаш.” След това друг светъл дух се вселява в сърцето на този човек, като едно велико чувство. Значи едно светло чувство се вселява в сърцето му и една светла мисъл в ума му, и ако този човек не знае как да постъпва с тия две светли същества, животът му ще бъде редица от страдания. Той може да философства по различен начин, да се оправдава, да прави каквото иска, но в края на краищата, този човек няма да има никакъв идеал, никаква светла мисъл, никакво светло чувство. Той ще представлява от себе си една гола форма, едно голо съзнание. Светлата мисъл, светлото чувство правят духа на човека мощен и крепък. Мощното не прави човека нито корав, нито мек. Мощното, великото в човекът е неговият непреодолим стремеж, който го подтиква напред и все напред. То е малко, но движенията му са силни; тия движения са в състояние да подтикват целия свят да върви напред.

Те свидетелстват,
НБ - София, 19.12.1926г.