Само този човек може да се нарече истински, който отговаря на три основни качества. Той трябва да съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и да ги прилага в своя живот.

Казвам: Въпросът за поста трябва да се разреши принципиално. Това, което православната църква счита за пост, не е този пост, който църквата е наредила още от първите времена на своето създаване. Истинският пост е метод за урегулиране чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в неядене на мазнини или месо, но през поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове. Как постят съвременните християни? - Месо не ядят, масло не ядат и в църква ходят по-често, отколкото в друго време. И след това някои от тях казват: “Православните са подобри от евангелистите.” Други пък казват обратното: “Евангелистите са по-добри от православните.” - В едно отношение едните са по-добри, а в друго отношение - другите са по-добри. Християните поддържат, че човек може да се спаси само чрез кръвта Христова. - Защо кръвта Христова спасява хората? - Защото Христос е образец на истинския човек. Питам: Кой човек може да се нарече истински? - Само този човек може да се нарече истински, който отговаря на три основни качества. Той трябва да съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и да ги прилага в своя живот. Този човек трябва да е готов да раздели залъка си, както със своя приятел, така и с всеки гладен човек, когото срещне на пътя си. Срещне ли такъв човек, който три дни нищо не е ял, ходил немил-недраг от къща в къща, той го извиква при себе си и му казва: “Слушай, братко, в моите гърди любовта цари. Аз съм човек, спасен чрез кръвта Христова. Ела при мене да те нахраня, да ти покажа, какво значи спасен човек.” Това значи християнско дело. Истинският човек, като срещне някое онеправдано лице, той веднага се притича към него и му помага. Не е въпросът да покажем християнски дела само към нашите приятели, които обичаме, но и към външни, чужди за нас лица. Ние обичаме приятелите си поради това, че получаваме нещо от тях: даваме и получаваме. Изкуството е да обичаш и да помагаш на човек, от когото нищо не получаваш. Всеки гражданин плаща данък на държавата, защото тя го принуждава да стори това. Ако той не плаща данъка си доброволно, утре ще дойде съдебния пристав с червен лист и ще-не-ще ще го изплати. Редовното изплащане на данъка още не е добродетел.

Тази притча,
НБ - София, 26.12.1926г.