Успехът, знанието, придобивките на човека в живота зависят от вътрешната му връзка с Бога. Щом има тази връзка в себе си, човек трябва да знае програмата си за всеки ден и да я изпълнява. Не знае ли човек програмата си на деня, това показва, че връзката му с Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човека седи в тази връзка. Щом връзката е прекъсната, човек е слаб. Тази е причината, поради която хората се съединяват в общества, в сдружения. Слушате да се говори, че хората трябва да се обединят, за да постигнат известна цел. Добре е да се обединяват хората, но злото седи в това, че след като се групират в едно цяло и постигнат целта си, отново се разединяват. Когато силни хора се обединяват, те образуват неразривно цяло. Мъдрецът, силният човек е подобен на слънцето, което е на небето: само изгрява и залязва. Какво е мнението на астрономите за слънцето и за звездите, не е важно в дадения случай, но слънцето ни говори, че човек трябва да бъде мъдър, силен. Тъй щото, ако човек иска да знае, какъв трябва да бъде, нека погледне към слънцето, към луната и към звездите. Слънцето учи човека постоянно да дава. Луната го учи как да се пълни и празни, как да разбогатява и осиромашава, а звездите го учат, как да задържа благословението в себе си. Звездите представят учените хора, капацитетите в живота. Луната представя науката, научните системи. Когато изгрее, луната може да покаже пътя на човека, но живот не може да му даде. Същото можем да кажем и за науката. Тя посочва пътя на човека, но живот не му дава. Единственото нещо, което дава живот на човека, това е слънцето. Значи, само Бог е в сила да ни даде живот, да ни достави всички блага необходими за живота.