Всеки може да бъде подобен на Христа, на Бога.

За да бъдат отношенията на хората към Бога правилни, те трябва да разбират Божия закон така, както Моисей го е разбирал, както Христос го е разбирал и както днес се проповядва. Моисеевият закон беше закон за физическия свят. Христовият закон беше закон за децата. Христос имаше предвид възпитанието на човечеството, както децата се възпитават. Новият закон, който сега иде, има предвид да научи хората да живеят. Досега хората са били носени на ръце, възпитавали са ги само, а днес вече ги учат. Свърши се времето на кърмачеството. Днес хората изучават Божественото знание, от което зависи техния бъдещ живот. Този е пътят по който човек може да се справи с условията, при които живее. Докато не разбере и приложи Божественият закон в живота си, човек всякога ще се намира под влиянието ту на своята личност, ту на обществото, ту на света. Личността, обществото и светът са променливи величини, вследствие на което и резултатите на тяхната работа са непостоянни. Обаче, народът, човечеството и Бог са постоянни величини. Народът, човечеството и Бог работят, и тяхната работа внася живот в човека. Обществото представя личността на народа, светът - личността на човечеството, а човешката личност - личността на индивида. Това са три преходни фази в човешкия живот. Казано е в Писанието: „Образът на този свят прехожда“. Това значи, образът на сегашния свят, на сегашното общество и на сегашния човек прехождат. Никой човек не е запазил образа на своята личност неизменен. Човек се стреми към неизменното, към вечното, било в наука, в изкуство, в живот. Мислите, чувствата и желанията на човека трябва да бъдат вечни, както е вечно Словото на Христа. Всеки може да бъде подобен на Христа, на Бога. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Затова, човек трябва да приложи Божествения закон в живота си, а не Моисеевия. Моисеевият закон ограничава, а Божественият - освобождава.

Закон за възможности – закон на опуленс,
ООК - София, 9.1.1929г.