Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе.

Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам?” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните. Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.” Та казвам, трябва едно умение. Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе.

Естественото положение на човешката душа,
ООК - София, 6.2.1935г.