Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право.

Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре. Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма. Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани. Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила?” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите. Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право.

Естественото положение на човешката душа,
ООК - София, 6.2.1935г.