Една велика мисъл, всеки един човек трябва да дойде до онова положение, да даде право на другите, както на себе си. Не само аз, но давам право на всичките хора и те да си отдават правото един на друг. Да считаш, че и той има толкова право, колкото и другите.

Всякога хубавата мисъл, която имаш в себе си, ти трябва да я дадеш на другите, то е доброто, което имаш в своя ум, дай го на другите. Сега искате да ви доказвам, ако даваш. Според мен, законът на даването е съществен, работи съществено. Онзи земеделец, който сее винаги ще има изобилно. Онзи търговец, който влага капитала си, онзи индустриалец, онзи военен, който влага силата си, всичките хора, които работят, може да не одобрявате тяхната деятелност, но всеки в ограничената област има печалба. Сега казваме да няма война. Добре, да няма войници. Как ще бъде света без войници? Да кажем, че не трябват и свещеници. Какъв ще бъде светът без свещеници? Един ден в света няма да има майки, бащи, братя, сестри, слуги, няма да има господари. Какъв ще бъде светът без слуги и без господари, без свещеници, без съдии? Какъв ще бъде светът? То е една неразбрана идея. Слуги ще има, но ще бъдат умни, по-умни от господарите си. Сиромаси хора ще има, но ще бъдат по-умни от богатите. Майки ще има, но какви ще бъдат тия майки? Те ще минат на една по-голяма висота. Трябва майките да дойдат до онова положение, че онова, което раждат, никога да не може, да им го вземат. Сега на майките им вземат децата. Една госпожа ми разправяше: Родило се детето ѝ. Тя учила, че туй е волята Божия. Разболяло се детето ѝ и тя казва: „Господи, не ти го давам. Туй дете ми го даде, защо ще ми го вземеш, не ти го давам. Ще ми го оставиш. Ти имаш толкоз. Едно дете си ми дал. Ако нямам туй дете с какво ще се занимавам? Ако ми го оставиш, Господи, има какво да ти благодаря. Ако мисля право, остави ми това дете, Господи.“ Казва: „Господ ми остави детето.“ Право мисли, няма защо да умираме. Трябва да умрем, кога, за кого? За злото трябва да умрем, за лъжата, за неправдата, за всички отрицателни качества. А трябва да оживеем за онова, което е хубаво в света. В този смисъл, всички трябва да измрат за злото и да дойде доброто в тях, да се образува една връзка между господари и слуги, между бащи и синове, между майки и дъщери, между всички да се образува онова вътрешно разбиране. Сиромахът да не се усеща, че е унижен. Но, че е богат и никой не го е унижил. Той се унижава, понеже няма знание. Ако един сиромах знае законите да става малък, току изведнъж, да става невидим и видим, рече господарят, да го гълчи, той става невидим, кого ще гълчи? Някой има да взима от този сиромах, той става невидим. Дойде онзи, който има да взема, търси го, няма го никъде, какво ще го съди? Може ли да съдиш един човек, който става малък? Слушайте, сега цялата земя е пълна с блага, които Бог е вложил. На хората трябва знание, трябва разумност, трябва една велика мисъл. Една велика мисъл, всеки един човек трябва да дойде до онова положение, да даде право на другите, както на себе си. Не само аз, но давам право на всичките хора и те да си отдават правото един на друг. Да считаш, че и той има толкова право, колкото и другите. Всички заедно работят и въпросите може лесно да се уредят.

Доста е на деня,
НБ - София, 2.4.1939г.