Съвременните учители трябва да учат децата си, но как ще ги учат? Ако днес някой учител си позволи да изведе децата на Слънце, казват: този учител е идолопоклонец. Ако ги остави в класната стая да дишат праха, казват: това е според програмата на училището, занятията трябва да стават непременно в клас. Защо един учител да не може да изведе децата вън от училището на чист въздух за час или час и половина и там да си поиграят? Сегашните учители държат прозорците на класните стаи постоянно затворени, особено зимно време, да не би учениците им да изстинат. Че със затворени прозорци те ще изстинат по-скоро, отколкото с отворени. Ако един учител е добър, разумен, децата му не могат да заболеят. Ако път случайно заболеят, той ще ги излекува. Същото е и с майката и с бащата. Смъртта не е в състояние да вземе детето на онази майка, която има живото слово в себе си. Децата на всяка плът, която е в разрез с Духа ще умират и ще се раждат. Ако такъв човек обърне някого към Бога, той ще умре. Та казвам: в приложението на това учение всеки трябва да бъде много искрен, да се опита докъде е достигнал в това си развитие. Как ще се опитате? Идете в някой дом, където хората са болни и ги запитайте само, дали са добре или не? Те ще ви кажат: децата ни са болни. Кажете им: добър е Господ, всичко ще мине благополучно. Идете след една седмица пак! Ако състоянието на болните се е подобрило, вие сте от добрите хора, но ако състоянието им се е влошило, вие не сте от светиите. Ако влезете в един дом, където хората не са в съгласие, а вие намалите поне на половина това несъгласие, туй показва, че в душата ви има една свещена идея. Тя трябва да съществува тайно в душата ви, за да можете да влияете на хората за добро.