Стремете се, когато Бог дойде във вас, да имате инициативата да работите.

Има едно предание: Когато Бог е създал човека, очите на Господа всякога го гледали и човек се усещал стеснен и казал: „Стига вече това гледане, човек малко трябва да е свободен.“ И Господ почувствувал това нещо и се отстранил от човека – каквото прави човек, Господ да не го гледа. И когато Бог се ограничил, тогава се вмъкнало страданието и човек си казал: „Сега ще направя това, което душата ми иска, свободен ще бъда.“ И в тази свобода, която почувствувал, се е вмъкнало сегашното страдание. Има един начин, по който може да се избегне страданието. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня. Като ви го кажа, вие още по-добре ще го узнаете. Сега може само да си предполагате кое е то. Ти казваш: „Страдам.“ Казвам: Лесна работа е. Ти казваш: „Как лесна? Нямам пари.“ Тази работа не се отнася за пари. Ти казваш: „Здраве нямам.“ Не е в здравето. Ти казваш: „Ако аз имах един богат баща, щяха да се оправях работите ми.“ Това са предположения. Ти страдаш и се оплакваш на Господа: „Господи, не виждаш ли тази работа?“ Господ казва: „Искаш ли Аз да взема участие в твоя живот, в твоята работа?“ Пусни Господа да вземе участие в твоя живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.“ Тогава ще се оправят работите. Тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението. Тогава няма страдания и ние сме вече в Небето. Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме горчивината на ада. Всеки е опитал тази горчивина. Горчивината е отвън, а сладчината е вътре. Стремете се, когато Бог дойде във вас, да имате инициативата да работите. Като ви гледам лицата, по някой път вие приличате на опърпани кокошки. По-рано бяхте другояче, а сега сте опърпани. По-рано много хубаво мислехте, а сега почнахте да се колебаете. Трябва да дойде колебанието. За мене това е много естествено. Ще дойде едно разколебаване. Нещата няма да станат както вие искате, по земному няма да станат. Аз не съм срещнал нито един човек, който е вървял по земния път и в края на краищата да не му се случи точно това, което не желае.

Радост, която никой няма да отнеме,
УС - София, 31.12.1933г.