Една опасност има за човека. Тя се заключава в търсене на лесния път. Страшно е, когато човек избягва работата, ученето и търси лек път за постигане на своите желания. Някой иска да работи само с мисълта си, да не учи, да не копае и оре. Това е невъзможно. Мощна сила е мисълта, но резултатите й не са всякога добри. Мисъл, чувства и действия, съединени в едно, дават условия на човека да расте и да се развива. Ако мислиш само, ти можеш да попаднеш в миналото си, което е подобно на мъртвите, стари езици. Старите езици не ползват човека. Иска ли да напредва, да се свързва с културата на напредналите народи, той трябва да изучава новите, живите езици. Работете с мисълта, с чувствата и с волята, за да създадете своето светло бъдеще. Миналото, мъртвите езици са мъртви хора, за които Христос казва: “Оставете мъртвите да погребват своите умрели.” Какво трябва да правят живите? – Да се занимават с това, което животът им предлага. Човек трябва да се свърже със себе си, със своето висше съзнание, с живата природа. Само така той може да познае Бога. Ще кажете, че всички хора търсят Бога, но не могат да го намерят. Как го търсят? С плач и роптание ли? Бог не се трогва от човешки сълзи. Той иска всички хора да участвуват в Неговото дело, да станат съработници с Него. Вън от Бога няма живот. Вън от Бога човек не може да се справи с мъчнотиите си. Без него и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл. С Него и сиромашията, и болестите, и страданията се осмислят. Човек научава езика им и се разговаря с тях.