Чистотата, това е хигиена на душата. Светостта, това е хигиена на душата. Чистотата, светостта е най-голямата хигиена, до която християнството е могло да достигне.

Каквато болест и да се яви в човешкия организъм, тя се дължи на мисълта на човека. Всяка отрицателна мисъл, в човека, ражда и съответни състояния. Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние - да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм. Да се занимава човек с погрешките на хората, това значи, да се свързва с тях и да носи лошите влияния на тия погрешки. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привлича съответни низши същества. Затова и Христос е казал: „Дето е мършата, там са орлите." Лошите мисли и чувства, у човека, представят мърша, около която се събират орли, да се хранят. Ето защо, всички религиозни общества, пък и самото християнство, от най-стари времена още, е препоръчвало на хората чист живот. И досега, навсякъде се говори за хигиена на ума, на сърцето и на душата. Христос казва: „Пази окото си чисто, за да бъде чисто цялото ти тяло." Чистотата, това е хигиена на душата. Светостта, това е хигиена на душата. Чистотата, светостта е най-голямата хигиена, до която християнството е могло да достигне. Днес пък, когато говоря за любовта, аз имам предвид най-съвършената хигиена, която може да се препоръча на съвременния свят. Любовта, това е хигиена, това е висок идеал, към който човешката душа се стреми. Приложението на любовта в живота представя онова здравословно състояние на човешкия организъм, при което, човек може да изпълни своето предназначение. Не прилага ли любовта в живота си, човек не може да изпълни предназначението си, за което е дошъл на земята. За изявяването на една добра мисъл се изисква съответен материал. Без материал никаква форма не може да се създаде. Този материал се взима от любовта. Всяка мисъл представя същество, което слиза от невидимия свят. За да се изяви това същество, т.е., за да се материализира на физическия свят, то се нуждае от съответен материал. Като се облече в съответна за него материя, мисълта придобива форма и става годна за живот. Тази форма на мисълта се нуждае още и от съдържание. Така изявена, тя се възприема от ума на хората, които я прилагат в живота си. Като знаят това, хората трябва да създават красиви форми на мисълта, които да се пълнят с красиво съдържание. Това може да се постигне само с възвишената любов, която дава устойчивост на човешкия характер. Всяка мисъл, всяка идея живее толкова повече на земята, колкото е по-устойчива. Ако материята, от която е съставена идеята, не е устойчива, идеята не може да живее дълго време на земята. Ние виждаме, че от хиляди години насам, светът се пълни с идеи - едни изчезват, други се раждат, но малко са идеите, които съществуват от създаването на света досега. Истинска идея е тази, която преживява своя създател. Това са, тъй наречените, безсмъртни идеи. Към такива идеи човек трябва да се стреми.

Който слуша моите думи,
НБ - София, 4.8.1929г.