Ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло.

Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло. И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро. Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън. И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят.

Пасха Господня,
НБ - София, 1.12.1929г.