Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо.

Вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.

Пасха Господня,
НБ - София, 1.12.1929г.