Всяко явление в природата има своите разумни причини. Както великите, гениалните хора на земята работят за обикновените хора и им помагат, така и разумните, светлите същества на небето помагат на хората, уреждат работите им, правят ги щастливи. От човека зависи, дали ще използва момента, когато някое разумно същество е насочило вниманието си към него. Не използва ли този момент, отнесе ли се към него с недоверие, това разумно същество отправя вниманието си към друг човек и на него помага. Когато казват, че някой е под благодатта на добрите условия незаслужено, това не е вярно. Всяко същество, което разумно използва добрите условия, които му се дават, заслужава тия условия. Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме пред вид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата. През това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време. Последното пък се отправя към трето, което живее в по-големи възможности на времето и т.н. По този начин Божията заповед стига до онова разумно същество, което разполага с толкова време, с колкото и хората, и помага на човека, към когото Бог пръв е отправил своето внимание. От човека до Бога са наредени множество разумни същества, които едни други си помагат. Така, именно, всички изпълняват волята Божия.