Разказваше ми един евангелист: „Преди да науча Евангелието на общо основание биех воловете с един остен и казвах: „Трябва да работите!” Но когато четох Евангелието, хвърлих остена вече, престанах да мушкам и да бия воловете – давам им малко хляб, побутвам ги по рогата, по муцуната. Когато се обърнах, стана една промяна, дори и воловете се учудиха коя е причината – по силата на Евангелието!...” Когато започне да действа Истината, трябва да стане една промяна и човек да хвърли остена. Без остен пак ще вървят воловете, няма да спре оранта.