Помнете: Бог говори един път. Той ще ви нашепне отвън, или отвътре, и вие трябва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъж нещо, Той повече не повтаря.

Изкуство е да умееш да посрещнеш човека, да знаеш, какво да го запиташ и какво да му кажеш. Един българин, чорбаджия, разправяше, как майка му, която била гъркиня, посрещнала един виден гост българин. Баща му казал на жена си, как трябва да посрещне госта, с какви думи да го приветства. Той и казал да посрещне госта с думите: Приятно ни е, че ви виждаме между нас. Понеже не знаела български език, тя повторила тия думи няколко пъти, да ги научи добре. Дошъл гостът и, вместо да каже, че и е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между нас. Така постъпват много хора. Вместо да кажат една добра дума, или да отправят добро чувство към своя ближен, те го приемат със свито, стегнато сърце. Например, не си разположен. Дойде някой в дома ти и ти се стегнеш. Той чувствува, че не е дошъл навреме и започва да се притеснява. Външно го посрещаш с “добре дошъл”, но вътрешно си казваш: Сега ли намери да дойдеш? Казвате: Добра обхода е нужна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнеш човека добре и когато не си разположен. Виновен ли е той, че е дошъл не на време, когато не си разположен? Дали си разположен, или неразположен, ти трябва да имаш самообладание, да се владееш. Представете си, че Господ ви повика на работа. Трябва ли да се съобразявате с разположението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Бог говори един път. Той ще ви нашепне отвън, или отвътре, и вие трябва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъж нещо, Той повече не повтаря.

Законът и Любовта / Противоположности на живота,
ООК - София, 13.1.1932г.