Казвам: при разрешението на известни въпроси, човек винаги трябва да има предвид две важни неща. Първо, човек не може да разреши въпроса за живота със сърцето си. Второ, той не може да разреши същия въпрос и с ума си.

Каквото да се говори на хората, те всякога са имали външни схващания за живота. Ние виждаме, че и след възкресението на Христос хората са търсили и търсят тялото Му в гроба. Още повече, че според тогавашните обичаи тялото на умрелия трябвало да се помаже с някакво масло. Евреите, като народ, са крайни материалисти. Те искали да видят тялото на Христос, да се уверят, че наистина Той е умрял и погребан. И съвременните хора не са по-малко материалисти от евреите. Когато някой техен ближен замине за онзи свят, те не плачат толкова за самия човек, но плачат за тялото му, че не могат да го виждат вече, не могат да разговарят с него. Преведено на обикновен език: ние плачем повече за дрехите, отколкото за тялото си. Казвам: при разрешението на известни въпроси, човек винаги трябва да има предвид две важни неща. Първо, човек не може да разреши въпроса за живота със сърцето си. Второ, той не може да разреши същия въпрос и с ума си. Защо? – Защото със сърцето си човек винаги се привързва към видимите неща. Той не вярва в това, което не вижда. С ума си пък човек всякога се привързва към формите на нещата. И в това отношение между сърцето и ума има едно надпреварване. Под думата „форма“ се разбира нещо установено, с определени граници и рамки. Често слушаме хората да съдят някого, да се произнасят за морала, за нравите и т.н. Въз основа на какво става това? То става на основание на известни норми и правила, за които хората имат определени форми. Например, мнозина считат добър човек онзи, който приема хората у дома си добре, угощава ги, разговаря с тях любезно и приветливо. Не постъпва ли така, този човек не е добър. Тогава и разбойникът е добър човек, когато посреща приятелите си добре; ако не ги посреща, както трябва, той не е добър човек. Питам: какъв е моралът на добрия човек? Представете си, че някой човек влиза в едно общество на добри хора. Един ден тези хора тръгват на екскурзия и той иска да отиде с тях. Обаче, оказва се, че кракът на този човек е счупен и той не може да върви по планината. Какво трябва да направят тези хора? Те ще се качват нагоре по планината, а той ще остане в дома си, не може да върви с тях. Въпреки доброто им желание и той да бъде с тях, те не могат да го вземат със себе си. Условията за качването по планината са такива, че само човек със здрави крака може да върви нагоре и да стигне върха на планината. В този случай трябва ли тези хора да се считат лоши? Допуснете друго положение. Този човек има здрави крака, но е закъснял малко, тръгнал е 500–1000 крачки след голямата компания; ето защо, когато те слизат вече от планината, той се качва. Трябва ли този човек да се сърди, да нарича тези хора лоши само защото не го чакат? При това те даже и не подозират, че той върви след тях, за да го дочакат. Какво ще придобие той, ако се качи заедно с тях?

Човекът на новото,
СБ, РБ - 7-те езеро, 19.7.1931г.