Страданието трябва да се уплаши от нас – нищо повече. Аз наричам това най-голямото геройство.

Ние сме достигнали до един предел. Човечеството ще мине през известни изпитания, и то големи изпитания, вътрешни, душевни изпитания и терзания. Когато дойде смъртта, турят те на легло, заобикалят те всички, може да си цар или княз, или писател, какъвто и да си, ще дойде последно издихание. Всички може да гледат наоколо ти, но какво ще кажеш ти? Важно е какво ще те посрещне. Някой път вие не се спирате върху този въпрос, да помислите за смъртта. Този посланик ще дойде и ако те намери, че си вършил волята Божия, ще ти се усмихне и ще ти покаже, че като на Илия ще има огнена колесница. Но, ако не намери, че си изпълнил волята Божия, тогава ще има за тебе куки, ченгели, с които ще те вади и с вериги ще те връзва. Сега да оставим, дали това е вярно, или не, но в смъртта има нещо особено. И Христос, който беше гениален, казваше: „Прискръбна е душата ми до смърт. Ако е възможно, Господи, да ме отмине тази чаша.“ Били ли сте вие на мястото на поруганието? Били ли сте напълно изоставени? Какво голямо геройство се изисква. Изобщо силата на Христа не седеше в неговото проповядване, но в издържливостта. Някои мислят, че Христос бил много слаб. Не, той имаше много издръжлива конструкция. Не е бил хилав Христос, много добре устроен е бил. След като цяла нощ шест хиляди римски войници се поругавали с него, сутринта той бил в сила да носи голям кръст. Герой е бил той. Ще го нося. Носил го той до половината път, дето захвърлил кръста и казал: „Повече не искам да го нося. Искам да си почина. Други могат да го носят.“ Питам, какво ще бъде положението на някой от вас, ако го поставят на този изпит? Сутринта ще трябва да го носят с автомобил вече. А за Христа нямаше никакъв автомобил. Той сам смело и решително си носеше кръста. Казва се за Христа, че бил много издръжлив. И всеки от римските войници могли да го ударят само по един път. Който от тях го ударил един път, ръцете му отмалявали, повече не могъл да удря. Всеки войник след това казвал: „Който иска да го бута, нека се опита. Аз повече не смея. Втори път не мога да го ударя. Не мога повече да го бутна.“ Казвам, какво представляваме ние, ако по този начин не можем да уплашим страданията? Не е достатъчно само да ги носим, но трябва да ги уплашим. Страданието трябва да се уплаши от нас – нищо повече. Аз наричам това най-голямото геройство. Сега ние се плашим от страданията.

Аз съм, не бойте се!,
НБ - София, 2.2.1930г.