Сега вие трябва да схващате правилно новите веения, новите отношения, които Бог има към вас, както и към всички ония, които влизат в новата култура. Под думата „нови отношения” разбирам отношения, не съществували досега. Ще ви приведа един прост пример за изяснение на мисълта си. Някоя майка има само едно детенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, целува, прегръща – радва му се. Когато детенцето й стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учителят вече има съвсем други, нови отношения към това дете. Той не може да го милва и прегръща, както правела майката. Неговата задача, като учител, е съвсем друга. Тук се зараждат отношения между учител и ученик. Ако учителят има в отделението си 30 – 40 деца и постъпва с тях, както майките им постъпват, питам: колко часа трябва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката прегръща детето си, тя го храни, дава му нещо. Значи, когато човек иска да живее, той трябва да се храни; когато човек иска да мисли, той трябва да учи. Следователно, при майка си детето живее, а при учителя си – учи. Казвам всеки човек, който се стреми към нов живот, той влиза в нова област – в закона на безсмъртието, дето отношенията между хората са съвсем нови. Тия отношения са абсолютно чисти. На небето и децата живеят в тия отношения и ги спазват. Досега аз срещнах в България само едно дете, момиченце, с такава абсолютна чистота в погледа му. В очите му имаше нещо Божествено, което единствено е в състояние да внесе красивото и великото в света. Срещнете ли това дете, то събужда желание в вас, и вие да бъдете като него. Неговият поглед говори за една свободна, богата душа. И тъй, всеки, който обича Истината, трябва да придобие ново вътрешно състояние. За постигане на това състояние, човек трябва да има голяма вътрешна прозорливост, досетливост, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрямо душите на хората той трябва да бъде много внимателен. Тъкмо тази черта липсва у българите. Българинът е крайно нахален. Надали има друг народ, за когото може да се каже същото. Като общо правило, българинът не знае, какво нещо е любов и уважение към личността на човека, а още повече към душата. Когато българинът проявява към някого уважение или почитание, непременно той има някаква користолюбива цел. Българинът рядко може да направи нещо безкористно. Ако той не може да извърши нещо от любов, нека го направи поне от обич към Истината. Казвам: българите, трябва да се борят с този вътрешен недъг – нахалството, за да се подигнат. Този недъг може да се изправи само по един начин – когато човек обикне Бога. Като говоря за обич, за любов към Бога, аз не разбирам този Бог, Който живее на небето, нито Този, Който живее в хората, но подразбирам Бога, Който сега иде в света. Младият момък няма да се влюби в стара баба, която представлява живота на миналото; той няма да се влюби в женена жена, която представлява сегашния живот, но ще се влюби в чистата девствена мома, която никога мъж не е познала. Тази мома представлява бъдещия живот – животът на новата култура. Това е правилното положение на нещата, което всички съвременни хора трябва да разбират. Тъй както хората вярват днес в Бога, това не е вяра. Това е живот на интерес. Кой не вярва в една богата банка? Да вярваш в някоя банка само затова, че всеки ден имаш възможност да теглиш пари от нея, това е вяра чрез принуждение, вяра от интерес. Според индусите истинската вяра в Бога подразбира сливане с Него. Това не е точно определение на вярата. Според нас сливането с Бога подразбира да гледаш на нещата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, с нищо да не опетняваш Божественото в себе си.
Като общо правило, българинът не знае, какво нещо е любов и уважение към личността на човека, а още повече към душата. Когато българинът проявява към някого уважение или почитание, непременно той има някаква користолюбива цел. Българинът рядко може да направи нещо безкористно. Ако той не може да извърши нещо от любов, нека го направи поне от обич към Истината.
