Човек от детинството до старостта си трябва да спазва духа на детинството си. Ако ти се мислиш постоянно възмъжал и стар, и преповтаряш нещата като воденица - ти си преждевременно остарял.

Ако ме питате защо са страданията в света, ще ви отговоря: за да дойде Христос. Защото, ако ти не си един болен човек, Христос никога нямаше да те посети. Ще ви приведа един пример: кого майките носят на ръцете си - малките деца или старите дядовци? Коя майка досега е взела един стар дядо, на сто и двайсет години, на ръцете си и го е милвала и галила при себе си? Хиляди и милиони майки, като започнете от най-малките до най-големите, носят на ръцете си все своите малки дечица. И тогава старият дядо казва: „Няма кой да ме обича." Казвам: стани малко дете. Съвременните хора имат крива идея за живота. Слушал съм мнозина да казват: „Че не съм дете, я. Аз съм възмъжал вече." В природата при сегашните условия човек всякога трябва да остане дете. Има три вида деца - едните ги наричат деца на забавленията, които природата забавлява - те не се учат, навън още си играят, „галените деца" - ги наричат. Другите деца се учат - те се наричат „разумните деца", тях природата ги учи. Третите са мъдрите деца в света. Човек от детинството до старостта си трябва да спазва духа на детинството си. Ако ти се мислиш постоянно възмъжал и стар, и преповтаряш нещата като воденица - ти си преждевременно остарял.

Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години,
НБ - София, 15.9.1929г.