Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви.

Като говоря за заблужденията, срещам религиозни хора, които се заблуждават, като мислят, че ще се домогнат до любовта на Бог и на ближния си по лесен начин. Не, докато не изпълняват волята Божия, те никога няма да имат Божията Любов. Защо е невъзможно това? Ще обясня мисълта си със следния пример. Ако някой одере кожата ви, и след това ви накара да се изложите на силно слънце, какво ще изпитате? Това слънце ще ви милва ли? Не, то ще ви причини големи болки, големи страдания. Целта на слънцето е да ви помогне, да заздрави одраната кожа, и вместо нея да образува нова; докато стане това засъхване, вие ще минете през големи страдания. За положението, в което се намирате, слънцето може само по този начин да ви помогне. Следователно, грешните хора ние наричаме хора с пропукана аура, или хора с одрана кожа. Може ли да се нарече ваш приятел онзи, който е одрал кожата ви? Може ли да се нарече права мисъл онази, която разрушава вашия морал и ви отклонява от пътя, който ви е предначертан? Какво виждате в живота на някои хора? Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята радост. Питам: може ли радостта да се губи? Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви. В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването. Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа. – Ако това е зърно, де е погрешката тогава? Да мислят хората така, това показва, че те са несправедливи. От хиляди години насам, хората живеят в благодатта Божия, а при това казват, че никой не ги разбира. Кой човек е дал на Бог онова, което Той изисква от него? След всичко това, съвременните хора искат животът им да се изправи. Казвам: върнете това, което не е ваше! Нека художникът престане да продава картините си! Нека ученият престане да продава знанието си! Нека свещеникът престане да продава молитвите си! Нека всеки постъпва според закона на любовта – даром приема, даром да дава. Ще кажете, че е невъзможно днес да се живее без пари. Нека дойде един учител да ми преподава от любов и да остави на мен, аз да му се отплатя с любов. Когато учителят работи с любов, и ученикът ще му отговори с любов. Той всякога ще му бъде благодарен и ще знае, как да му се отплати. Обаче, ако учителят постави ученика си в известни материални условия, един от двамата непременно ще бъде изигран. Има случаи, когато ученикът свършва училище и измества своя учител. Значи, ученикът е излязъл по-хитър от учителя си. Обаче, видният музикант никога не може да бъде изместен от своя ученик. Виден музикант е онзи, който работи с любов. Ако ученикът може да замести учителя си, това подразбира, че в света е имало място само за един учител. Светът е толкова широк, че за всеки учител, за всеки музикант има определено място, което никой не може да отнеме. На музиканта, който работи с любов, ще му се каже: Ето твоето място, което от хиляди години те чака. Седни и свири! Същото се отнася до учителя, до учения, до проповедника, до всички хора, изобщо, които работят с любов. Тъй щото, когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. При това положение, парите не могат да играят роля в живота. Защо? Който ви обича, той ще каже: Влезте в градината ми и си откъснете колкото плодове искате и от което дърво искате. Понякога ще пожелаете вие сами да си откъснете плодове от моята градина, а някога ще искате аз да ви откъсна. За предпочитане е някога аз да отворя касата на своя приятел и да туря, или да взема от нея, колкото искам; някога е за предпочитане той да отвори касата си и да ми даде, колкото иска. Това е въпрос на взаимно доверие. Питам: какво се изисква затова? Високо съзнание.

Оскърбените,
НБ - София, 25.9.1927г.