Като си представите всичките положения, в които можете да се намерите, да знаете как да постъпите най-разумно. Това е положението при самовъзпитанието - да вземеш мерки да излизаш от всяко положение и да избегнеш неразумните постъпки.

Щом се събуди човек сутрин, има едно правило - той да прекара всичките положения, в които може да се постави. Може да кажете: „Тези работи ние сме ги минали." Аз правя един малък паралел като един начин за самовъзпитанието. Ако не знаете как да се самовъзпитате, не казвам - тъй, както обикновено се разбира; според мене самовъзпитанието е да можеш да си представиш всичките положения, в които можеш да се намериш - да бъдеш готов за всичко. (...) Та като си представите всичките положения, в които можете да се намерите, да знаете как да постъпите най-разумно. Това е положението при самовъзпитанието - да вземеш мерки да излизаш от всяко положение и да избегнеш неразумните постъпки. Това е самовъзпитание. По този начин можеш да възпиташ ума си, сърцето си и волята си. Преди да са се случили тези неща, умният човек знае как да постъпи при всеки случай. Като стане сутрин умният човек, той прекарва през ума си или си представя всичките положения и за доброто, и за злото, и кое човек трябва да предвиди. Защото във всичките тези положения и доброто, и злото са поставени за поука. Защото всеки един пример съдържа и добрата, и лошата страна. (...) Мен ми разправяха и друг един пример, ще ви приведа и него. Той, мисля в тази война се е случило - един генерал, който не се е отнасял добре с войниците си; един ден един авиатор, който го знаел какъв е, му казва: „Много ще ми бъде приятно да се разходим един ден с аероплана." И той казва: „Може!" Но като се изкачили с аероплана, авиаторът почнал да нрави своите лъкатушения и извивания, и всичките фокуси, които е знаел, нагоре-надолу - и като го снема долу, генералът станал мек като памук. Преди генералът е ходил тъй, изпъчен, но сега, като е слязъл долу, генералът е вече с една идея: „Опасна е тази работа, не е тъй лесно." И вече не ходи така изпъчен и горд. Та казвам: по някой път е хубаво авиаторът да изведе генерала горе във въздуха. Та човек трябва да си представи всичките положения, през които може да мине, за да бъдат умът му и сърцето му, и волята му готови да могат да се възпитат. Това е самовъзпитание. Аз не зная дали има друго възпитание, но то е от страх - ти избягваш нещата от страх, от страх към закона. Но това не е онова самовъзпитание. Самовъзпитанието е един процес на онова вътрешно съзнание, че това е право. Хубавото трябва да се прави, не глупавото. Онзи, който знае погрешката, никога няма да допусне една погрешка. А който не знае, допуща много погрешки.

Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание,
МОК - София, 13.6.1930г.