Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт.

Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране. Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат. Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя. Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним. Знаете ли защо става това? Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината!“ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт. Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.

Новият закон,
НБ - София, 23.6.1940г.