Любовта е доволна от всичко. Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от безпаричие, от бедност, каквото има, от всичко е доволна.

Едно нещо помнете: никога не трябва да губите връзката с любовта. И трябва да се пазите. Всички ще трябва да пазите – каквото и да е може да стане у вас, но пазете едно нещо – никога не прекъсвайте онази връзка, която съществува. Никога не губете връзката с любовта. Всичката сила на човека е там. Всичко може да стане, раздрусване може да стане, да става каквото ще, но не прекъсвайте връзката с любовта. Сега какво подразбирате под „Не прекъсвайте връзката с любовта“? Та ако един от вас си зашие устата и си запуши носа, питам, какво ще стане от него? Смъртта ще го постигне, смъртта ще дойде. Не мислете, че може да живеете. Някой път вие може да турите съзнанието си, да подложите любовта си на опит. Но никой път не се опитвайте да скъсате любовта си. Че ако някой от вас се съблазни, каже тъй: „Що ми трябва аз да вървя по този път? Мен ми побеля главата“, тогава казвам – заключението ви не е правилно. Понеже, ако вашата глава или моята е побеляла, тя не е побеляла от учението, от любовта, защото и хората в света, които не вървят по това учение, и техните глави са побелели. На друго място е причината. И ако аз остарявам и осиромашавам, и хората в света осиромашават. Причината не е в учението. И ако аз страдам и боледувам, туй ни най–малко не е по причина, че вървя по пътя на любовта. И хората от света са бледи и боледуват. Че ако някой боледува, вие не сте се освободили от слабостите на света. Туй показва, че Божествената любов не функционира както трябва. И аз съм направил строги наблюдения. Щом се изгуби любовта, веднага лицето на човека погрознее, набръчка се, очите му станат мътни, косите не се подчиняват на гребена, човек ходи намусен, неглиже, недоволен е. Сега онзи човек, който изгуби любовта си, той е недоволен. В любовта има едно хубаво качество. Любовта е доволна от всичко. Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от безпаричие, от бедност, каквото има, от всичко е доволна.

Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота,
УС - София, 7.10.1934г.