Който е научил изкуството да пасе своите мисли и чувства, той е пастир на себе си, той е истински човек. Не може ли да пасе мислите и чувствата си, той не е истински човек.

Христос дава характеристика на два типа: единият влиза и излиза през вратата на кошарата, а другият прелазя от другаде. Първият е пастир на овцете си, а вторият – крадец и разбойник. Крадецът отива там, дето има овце. Той посещава пастирите. В пустините няма крадци и разбойници. Много естествено, там няма овце, няма и пастири. Всеки човек може да бъде пастир. Христос е бил пастир, имал овце, които познавал, но и те Го познавали. Значи, който не е пастир, който няма овце, той е крадец и разбойник. – Възможно ли е това? – Така е. Мислите, чувствата и постъпките на човека са неговите овце. Ако няма мисли, чувства и постъпки, естествено е да бъде човек крадец и разбойник. Ние говорим за човека, като пастир на своите мисли, чувства и постъпки, а не за външния овчар, който по цели дни ходи по пасбищата да пасе овцете си. Но, в края на краищата, овцете му нямат никакво отношение към него. Бъдете пастири на своите мисли и чувства, а не на стадо овце. Който е научил изкуството да пасе своите мисли и чувства, той е пастир на себе си, той е истински човек. Не може ли да пасе мислите и чувствата си, той не е истински човек. И тъй, помнете новото определение за човека. Човекът е същество, което управлява своите мисли, чувства и постъпки. Управлението започва с най-близките неща до човека. Само онзи може да управлява, който е бил пастир и управител на своите мисли, чувства и постъпки. Не можеш да управляваш другите, преди да си управлявал себе си. В това се заключава истинската философия на живота.

Който влиза,
НБ - София, 8.6.1930г.