Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Щом ставаме нервни, ние мигаме бързо. Това е както един болен, който диша бързо. Дълбокото дишане и медленното дишане урегулира състоянието на човека.

Гледайте един човек как се храни, как пие вода, как диша и гледайте как той премигнува, как си отваря и затваря очите. Според както премигнува вие ще знаете неговата интелигентност или как живее. Затова в това отношение трябва дълго време да седите, да се научите. Щом много мигаш, слаба е волята ти. Някой път ще вземете огледалото да гледате очите си. И няма да мигаш много. Многото мигане не е добър признак. Запример правили ли сте опит, да видите доколко може да издържате, без да мигнете? Някой път приемаме по-малко светлина, отколкото трябва. Вследствие на това ние мигаме с очите си. Щом ставаме нервни, ние мигаме бързо. Това е както един болен, който диша бързо. Дълбокото дишане и медленното дишане урегулира състоянието на човека. Природата е определила приблизително колко дишания са необходими да извърши човек в минута - 72 удара има сърцето, а човек прави по 20 вдишки. Това е закон. 72 удара, това е един краен акт, волев акт на сърцето. Това е темпът на сърцето. 7 + 2 = 9. Имате числото 9 - това е един завършен процес. И приблизително имате 20 вдишки на минута. 2 е закон на противоречието. Значи при дишането процесът не е завършен. И чрез дишането имате предвид някакви постижения. И затова, ако вие удвоите дишането, да става по-бързо, да кажем, приемате в минута 30 обяда с дробовете си, това е едно нездравословно състояние. Ако удвоите това число, да стане 40, 50 или 60, или щом дойдете до 72 пъти, тогава какво ще стане с вас? Ако вашето дишане се уравни с пулса на сърцето, тогава какво може да стане? Та ускоряването на вдишките води към болезненост. Значи 20 обяда се определят за достатъчни в минутата. Щом турите 30 обяда, вие харчите много. Щом турите 40 обяда, вие сте аристократ. Щом дойдете до 72 пъти да ядете и пиете, вие фалирате. Значи природата е турила известни граници за дишането и за сърцето. И те съответстват на нашите мисли и на нашите чувства. Защото, ако ние приемаме дишането и го правим да е по-бързо, ние ще изменим и хода на нашата мисъл, и на нашите чувства. И ако изменим пулса на сърцето си, пак същият закон. Има едно съответствие между дишането и сърцето. Ако изменим закона на яденето, запример ядем повече, отколкото трябва, пак ще изменим своите мисли и своите чувства.