Ти трябва да работиш цели триста шейсет и пет дена.

Така както хората вървят, те се намират в един път, който трябва вече да извървят, да изминат. Време е вече да излязат от този път. Този път е определен да го минат. И като вървят по този път, те все ще дигнат прах. Но има една разлика. Каквото да правят, прах ще има по пътя, но ако се спират и се бият помежду си, прах ще има повече. Обаче, ако хората прекарват товарите си от една кола в друга, така не може да има никакво разрешение на въпросите. По някой път вие се спирате на един път и се занимавате с погрешките на хората. Някой свещеник или проповедник ще се изправи на амвона и ще започне да изнася погрешките на хората, ако не всичките им погрешки, то поне някои от тях. Сегашните проповедници са станали доста културни. Питам, на какво мяза един проповедник? Той мяза на една тръба, която свири. Вие казвате, че човек е една тръба, която свири. Съгласен съм с това, но питам, ако тръбата засвири на бой и никой не стане да отиде на бой, какво ще допринесе това тръбене? Ако всинца засвирите и всеки си лежи в леглото, каква полза от тази тръба? Представете си, че всеки има такава тръба, но боят със свирене само не става. Казвате, че тръбата е затръбила за бой, но никой не се отзовал на нейното тръбене. Тръбенето обаче нищо не помага, нищо не допринася. Представете си, че Господ ви даде един грешник да го обърнете към Бога. Как ще го обърнете? Но да оставим настрана въпроса, как вие ще обърнете един грешник. Представете си, че Господ ви е дал една задача – да обърнете себе си. Как ще се обърнете, т.е. как ще оправите вашия живот по един разумен начин? Бог отдалеч ви наблюдава и сам тук–таме се намесва, казва: „Не е така.“ Тъкмо мислиш, че донякъде си се изправил, станал си като другите хора, и току виждаш, че още не си станал като другите хора, не си станал още светия. Че не си станал светия, се вижда по това, че има светии от разни степени. Десет степени светии има в света. Ти трябва да знаеш от коя степен светия си. За да станеш светия, ето какво се изисква от тебе. Кокоше месо няма да ядеш и кокоши яйца няма да ядеш. Агнешко месо, кюфтета няма да ядеш. Бифтек, пражени яйца, не се позволяват. Отгоре на това и баница не се позволява. После десетгодишно винце не се позволява да пиеш, защото, ако влезеш в Царството Божие и всички тия кокошки и агнета, които си изял през живота ти, ще гракнат насреща ти, какво ще правиш тогава? Всички тия животни ще ги срещнеш на пътя си. Казвате: „Помоли се тогава заради мене.“ Да се помоля заради тебе? Тази работа не става така. Ако мислиш, че като се помоля, всичките ти грехове и престъпления ще се простят, ти си на лъжлив, на крив път. Аз мога да дойда един ден да работя на лозето ти, но тази работа с един ден не се свършва. Твоята работа с един ден не се свършва. Ти трябва да работиш цели триста шейсет и пет дена. Като работя един ден на нивата ти, ще ти останат още триста шейсет и четири дена да работиш. Какво ще правиш тогава? Е, други ще дойдат да ти работят. Ако други хора дойдат да работят заради тебе, твоята работа ще остане незавършена, ти нищо няма да свършиш в този свят. Значи всеки човек ще трябва да отдели по един ден от своите дни, определени за работа, да види как да ликвидира с твоята работа. Но никой не може да остави своята работа, за да дойде да работи заради тебе. Тогава той съвсем ще закъса.

Положителни качества / Не лъжете себе си,
УС - София, 28.7.1935г.