– Аз изминах повече път от другаря си. – Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползваш.

За детето бонбонът струва повече, отколкото новата му дрешка. Да се облечеш с нова дреха, това е външен процес, а да изядеш бонбона е вътрешен. Ако попиташ детето, кое от двете неща предпочита, то ще тури бонбона на първо място. Като говоря за детето, имам предвид детските разбирания на възрастните. Например, духовният счита, че Бог е длъжен да го осигури. Той казва: Толкова години живея духовно, а Бог нищо не ми даде. – Ти се ползваш от духовния живот, това е важно за тебе. Какво искаш от Бога? Това е все едно, като си ял с години от храната на някого, да искаш, той да ти плати за това. Трябва ли да ти се плати, че си вървял в правия път? Това е пак за тебе. Този път трябва да го извървиш. – Аз изминах повече път от другаря си. – Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползваш. Ще кажеш, че условията били лоши. Остави условията настрана, това е празна работа. Това са забави, които не водят към никакъв резултат.

Трите посоки,
ООК - София, 26.4.1933г.