Вън от човешките мисли, чувства и постъпки злото не е опасно. То е сила, която може да се използва разумно.

Човешкият живот представлява верига от малки опити, от наредби, дадени от природата. Ако всеки ден човек не мисли, не чувства и не действа, той ще дойде до положението на дядото, ще престане да вижда, да чува, докато един ден умре и го опеят. Човек трябва да бъде абсолютно честен, да изпълнява само ония наредби, които природата е предвидила за неговото растене и усъвършенстване. Това не значи, че той ще допуска само доброто, а ще отблъсква злото. Щом е дошъл на земята, човек ще допуска в живота си и доброто, и злото като възможности, а той сам, като разумно същество, ще седи в средата, между доброто и злото, и ще работи. Колкото и да се пази от злото, човек все ще се намира под негово влияние, както и под влиянието на доброто. Обаче за да не изпитва разрушителното влияние на злото, човек не трябва да го допуска в ума, в сърцето и във волята си. Вън от човешките мисли, чувства и постъпки злото не е опасно. То е сила, която може да се използва разумно. Докато развалената храна не се приеме и асимилира от организма, тя не е вредна. Приеме ли се от организма, тя става вредна. Такова нещо представлява злото за ума, за сърцето и за волята на човека.

Разумни наредби,
ООК - София, 19.9.1928г.