Хората на новото учение трябва да имат характера на детето, да вярват без съмнение, без никакво колебание.

– Защо човек трябва да вярва в Бога? – За да се стреми към нещо. Вярата е стремеж. Който не се стреми към Бога, той е осъден на смърт. Често хората говорят за вяра и за безверие. Някои от тях казват, че са вярващи, а други – безверници. Последните казват, че не вярват в Бога, не вярват в друг свят, освен във физическия. В този смисъл те не са абсолютно безверници, но не вярват в това, в което другите хора вярват. Обаче те вярват в парите, в насилието и др. Те не са безверници, но фанатици. В какви ли не кумири вярват хората! Аз бих желал да срещна човека, който да е абсолютно свободен от заблуждения и който абсолютно да не вярва. Каква вяра е тази, ако човек днес вярва в доброто, а на другия ден вече се съмнява в него? Хората на новото учение трябва да имат характера на детето, да вярват без съмнение, без никакво колебание. Само при такава вяра те могат да имат добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша с вода и захар и му кажете да сложи захарта във водата, да се разтвори, то не философства, не се колебае, но пристъпва направо към опита. Щом захарта се изгуби, детето веднага вдига чашата с вода и пие. След това то казва: „Понеже захарта е сладка, и водата е станала сладка“. Дайте чаша с вода и няколко бучки захар на възрастния човек и му кажете да сложи захарта във водата, той веднага ще започне да философства: ще стане ли водата сладка, какви са свойствата на захарта и т.н. – Как трябва човек да вярва? – Като детето. Вземи захарта, сложи я във водата и опитай вкуса на получения разтвор.

Разумни наредби,
ООК - София, 19.9.1928г.