Музикалността като професия е едно нещо, пък като една сила, която съществува в природата, една дарба турена, ще я развиваш, един център, ще използваш неговите сили. Чрез музиката ще дойдат сили да ни помогнат.

При това състояние, при което се намирате, ако не се създаде оная бъдещата музика, не може да се създаде и бъдещата култура. Бъдещата култура трябва да бъде музикална. Ако не се създадат музикални форми, не може да се създаде бъдещата култура. Човек трябва да моделира малко човека, трябва да се мъчи малко да пее. В пеенето животът е общ. Седиш, мъчно ти е, загазил си някъде, мислиш какво да правиш. Като попееш малко, ще ти олекне, ти въздъхнеш. Музикалността като професия е едно нещо, пък като една сила, която съществува в природата, една дарба турена, ще я развиваш, един център, ще използваш неговите сили. Чрез музиката ще дойдат сили да ни помогнат. Вие не може да пренебрегнете това, което природата е вложила в нас. Вие, като пеете, не се стеснявайте. Туй, което сега става музикално, то става постоянно в нас. Когато спираш някоя възвишена идея, не знаеш как да я приложиш. Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето. То само по себе си ще дойде. Може да пееш една песен с една прибавка - то не е грях. Най-първо ще се учите на отривисто пеене, без никакви украшения. Вие трябва да пеете вътре в себе си.

Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя,
ООК - София, 1.5.1929г.