По някой път проиграе тук, под лъжичката. Щом проиграе под лъжичката, много хубаво е. Не може да има по-хубаво, да ти проиграе под лъжичката. Като проиграе, то е вдъхновение.

Сега има една наука. Тя тепърва ще се развива, тази наука, според която, ако ти насочиш своята мисъл или своя поглед към коя да е част на човека, ще произведе известен род чувствания или мисли. Някой казва: "В очите ме гледа." Някой път той те гледа, но гледа само брадата, гледа една вдлъбнатина. Ходи насам-натам, но вдлъбнатината гледа. Гледа само брадичката, каза: "Хубава една брадичка, една трапчинка." За очите, за туй-онуй, не му се говори, казва: "Много хубава трапчинка. Такава трапчинка не съм виждал." Друг ще говори за някакви гънки, казва: "Гънки има на устата, като се засмее. Красиво нещо." Той все ходи и гънките гледа. Където ходи, гънките са в неговата мисъл. Някой дойде, казва: "Носът му." Някой обърнал внимание на веждите, някой на очите. Прави са, и цяла наука е това. После, ако той обърне внимание на ръцете. За какво мисли човек върху тялото, той ще обърне съответстващо внимание. Мислите и действията ви върху целия ви организъм на човека и в духовния свят ще предизвикат известно влияние. Затуй съществува една наука, която в старо време са наричали трепетник. Някой път трепне на ръката, на врата. Играе нещо. То е цяла телеграма. Ако проиграе дясното ви око, значи вашата работа се урежда. Ако проиграе лявото око, значи работата няма да стане. Ако ти проиграе дясната страна, добре ще стане. Ако проиграе лявата зле ще стане. По някой път проиграе тук, под лъжичката. Щом проиграе под лъжичката, много хубаво е. Не може да има по-хубаво, да ти проиграе под лъжичката. Като проиграе, то е вдъхновение. Ако си оратор, ще имаш бляскава реч. Ако ти си професор, учител, музикант, каквото и да си, проиграе ли ти под лъжичката, фурор ще бъде. Ако си млад момък или млада мома, фурор навсякъде. Но не проигра е ли... Като проиграе, то си има свои причини, то не е произвол. Това са разумни причини в света. Много пъти има същества съвършени в небето, нямат работа, оратори са, да ви кажа по земному, за да разберете, завършили са своето развитие, нямат работа. Не че нямат работа, но като останат, гледат някое същество, което страда на земята, оплаква се, че е нещастно, моли се да го направят малко щастливо. Това същество съсредоточи своята мисъл, измени всичкото състояние, проиграе под лъжичката. Не им струва много, всичко да тръгне напред. Ден, два, три, месец, два, гледат, ти си радостен, задоволен, весел. Така работят и великите хора, и разумните хора, уреждат работите на хората. Ако ти може да използваш този момент, откакто са обърнали внимание, да пазиш връзката с тях, те ще ти помагат. Пък ако се отнесеш невнимателно, ще намерят някого другиго, ще обърнат вниманието си върху друг. Туй е, дето казват, че и без заслуга може. Не че е без заслуга. Те гледат какво се крие в тебе, гледат ти може ли да използваш условията. Или, казано на онзи класически език, Бог обръща внимание, понеже тия същества са свободни. Но Божественият Дух, Бог, Който е създал света, Той не създава. Той не може да определи за нас нито една секунда време, то е немислимо. Но Той трябва да отдели една десетмилионна част от секундата заради нас. Вижте какво схващане има Той. Той ще отдели една десетмилионна част от секундата, ще намери едно същество. Има същества, с които Бог работи. За това, да намери, да определи някое същество, Му взима една десетмилионна част от секундата. Туй същество разширява времето, защото неговата гама за времето е една стохилядна от секундата, а пък това същество ще намери друго, на което времето е както нашето. Всички тези същества взимат участие в твоя живот. Човек е под тях, йерархически са наредени.

Верни положения,
ООК - София, 5.6.1929г.