Хората умират от безлюбие, но не от любов. Любовта не умъртвява, но възкресява човека. Ако в сърцето на умрелия може да се събуди любов, той става силен, мощен и оживява.

Който придобие любовта, той придобива и щастието. Хванете ли щастието в ръцете си, всички ваши ближни – мъж, жена, деца, приятели тръгват след вас. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставят. Щастливият човек не боледува, нито умира. Някой казва, че еди-кой си умрял от любов. Който люби, той не умира. От безлюбие хората умират, но от любов – никога. Казват за някого, че като видял майка си и баща си, които отдавна не бил виждал, не могъл да издържи от радост, вследствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбен видял възлюбената си и от любов към нея сърцето му се пукнало. Това не е вярно. Хората умират от безлюбие, но не от любов. Любовта не умъртвява, но възкресява човека. Ако в сърцето на умрелия може да се събуди любов, той става силен, мощен и оживява. Хората мислят, че когато умре някой, с него всичко се свършва. Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил любовта си. Докато човек има любов в сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свят, както хората на земята заминават от едно място на друго, но не умира. Когато някой казва, че еди-кой си умрял, това значи, че той съблякъл старите си дрехи и облякъл нови. Можете ли да кажете, че някой е умрял само защото съблякъл старите, скъсаните си дрехи? Можете ли да кажете, че някой е умрял само защото костите му били разхвърляни по гробищата? Тялото на човека е дреха, от която някога може да се откъсне ръкав, гръб, предница или друга някаква част. Отделните удове на тялото представят теркове, от които може да се определи каква е била формата на цялото тяло. Ръката е един терк, кракът – друг, белите дробове – трети и т. н. Казват: „Великолепно нещо е човешкото тяло!" Да, физическото тяло е оригинална дреха. И ако съвременните учени изучават тази дреха и я намират толкова сложна, какво ще бъде положението им, ако един ден се заемат с изучаването на самия човек? Засега учените изучават колко влакна, колко клетки има в дрехата на човека. Тези клетки представят тухлите, от които е съградено човешкото тяло. Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна и нищо не е в сила да я ограничи.

Устой на съзнанието,
ООК - София, 17.11.1926г.