Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност.

Духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.

Любов – колективност,
ООК - София, 24.11.1926г.