Ние искаме да ни обичат другите хора за нищо и никакво. Такова нещо в света не съществува. Обичта винаги е един резултат, онова, което ние правим.

Ти не може да бъдеш човек на новите идеи, ако не си отворен. Ако слънцето нас не ни грее, не се интересуваме. Щом изгрее слънцето, интересува ни. Отворено е това слънце, изпраща своята енергия. Мислите ли, че ако не сте едно слънце, хората ще се интересуват заради вас? Мислите ли, че ако не сте хубав човек, в когото могат да се сеят и растат хубави работи, че хората ще се интересуват за вас? Ние трябва да погледнем много реално. Ако сме земя, трябва да раждаме най-хубавите плодове. Ако сме едно слънце, трябва да огряваме света, хората ще се интересуват. Казвате: „Не ме обичат хората.“ Щом си едно хубаво дърво, кой няма да те обича? Щом даваш хубаво грозде, кой няма да те обича? Ако правиш добро, кой няма да те обича? Ако мислиш добре, кой няма да те обича? Ако правиш услуги, кой няма да те обича? Ние искаме да ни обичат другите хора за нищо и никакво. Такова нещо в света не съществува. Обичта винаги е един резултат, онова, което ние правим. Когато ние говорим за Бога като любов, разбираме – Бог е предвидил благата на всичките хора, преизобилно дал. Всичко, което вие мечтаете, Той го предвидил и го дал. Всичко е дадено, но трябва да намерите мястото, къде е вложено. Той вложил всичко в нас, казва: „Във вашата глава е туй нещо.“ Казва: „В сърцето го турих.“ Казвате: „Къде са Божиите блага?“ Във вашия ум. „Къде е Божието богатство?“ „Във вашето сърце.“ Къде е Божията сила? „Във вашето тяло вложена е.“ Вие всичко носите в себе си, и го търсите отвън. Щом имате вашето богатство в главата, тогава търсете богатството на другите, общение ще създадете.

Човешката мисъл,
МОК - София, 6.9.1940г.