Учителят не трябва да говори много на учениците си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да им каже, че трябва да бъдат мирни, внимателни и те ще го разберат.

Сегашните хора са и нетърпеливи. Като говори някой, те едва го изслушват. Има говорители, които обичат да говорят много и да повтарят едно нещо по няколко пъти. Какво трябва да правите в такъв случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излезете навън, няма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако не е умен, ще продължава да говори. Така трябва да постъпват всички ученици с учителите си. Те трябва да знаят, че учителите им са умни хора и няма защо да плачат пред тях, да им говорят с часове за своите мъчнотии. И учителят не трябва да говори много на учениците си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да им каже, че трябва да бъдат мирни, внимателни и те ще го разберат. Умните веднага ще го разберат, а за неразумните, колкото и да им говори, пак неразбран ще остане. Някой казва: „Трябва да се говори на хората, да разберат“. – Какво ще им се говори? Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят.

Добрата покана,
СБ, РБ - София, 1.9.1940г.