Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на Любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на Любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят. Критикът трябва да бъде правдив човек, да има правилен череп. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава. За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек. И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания.