Болните хора не трябва да се женят; глупавите хора не трябва да се женят; безсърдечните хора не трябва да се женят. Човек, който влиза в Божествения път, трябва да бъде без недъзи.

Новото учение, учението на Христа седи върху следния закон: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз между тях“. Защото мъжът и жената, това са части на целия човек. Мъжът е едната половина, жената е другата половина. Следователно, мъжът и жената, събрани заедно, това е човекът, а между тях вътре е Бог. Това са значи тримата, събрани в едно име. Щом се съберат мъжът и жената заедно, те имат дете. Детето е третият, това е идейната Любов на майката и на бащата. Човекът ще даде условията на семейството. И като дойде Бог, това е Божественото, това е новата фамилия, която трябва да се създаде. И тогава някои питат: Защо хората се развеждат? За тяхното безлюбие. Мъжът и жената трябва да бъдат богати, по ум и по сърце. Те не трябва да бъдат хиляви. Всички трябва да бъдат здрави. Болните хора не трябва да се женят; глупавите хора не трябва да се женят; безсърдечните хора не трябва да се женят. Човек, който влиза в Божествения път, трябва да бъде без недъзи. В Писанието е казано, че човек ще напусне баща си и майка си. – Кога трябва да стане това? И за кого се отнася това? – То се отнася за първите хора, които Бог създаде. За тях беше това. Като създаде Адама, той напусна баща си и майка си. Това и до днес си остана, за хиляди години вече се казва същото, че човек трябва да напусне майка си и баща си. Първоначално Адам е бил като животно. Той от хиляди години беше размърдал опашката си. Като го намери, Бог го запита: „Ти готов ли си да оставиш баща си и майка си заради мене?“ – Готов съм, Господи. И наистина, той ги напусна. Тогава Господ го въведе в училището, вдъхна му през ноздрите дихание, и той стана жива душа. Всичката спънка седи в това, че неговото дете, жената, още не се е самоотрекла от баща си и от майка си. Жената още не може да се отрече. Жената уж се е отрекла, но като види, че не може да живее с мъжа си, бяга при майка си и при баща си. Сегашните страдания са на жената. Сега тя минава през посвещение, докато дойде до положение да се отрече от майка си и от баща си. Тя трябва да се откаже от старите си привички и да тръгне подир Бога, както Адам е тръгнал. Христос дойде на земята да покани жените да се обърнат към Господа, да се покаят, и да го последват. Новата религия ще бъде религия на жените да се откажат от баща си и от майка си, от сегашните си мъже – от всичко да се откажат. Какво ще кажете вие, мъжете, на това нещо? Трябва да се радвате, защото ще имате една нова жена, от която ще лъха нещо ново, идеално, хубаво. Тогава целият свят ще се преобрази. И тогава новата жена ще почне да меси хляба в света. Тогава майките ще месят хляба, от който ще се раждат бъдещите деца. Тогава ще се раждат гении и светии. Какво правят сега в Германия? Там насила въвеждат Христовото учение. Там по закон могат да се женят само здравите, на хилавите, на слабите не се позволява да се женят, със закон им забраняват това. Ще кажете, че това не е човеколюбиво. Можете да мислите, каквото искате, но Христос казва: „Човек ще напусне майка си и баща си и ще се прилепи към жена си“. При коя жена? При тази, която утре може да го напусне? Не, не се разбира сегашната жена. Или ще кажете, че жената трябва да напусне баща си и майка си, за да се прилепи при мъжа си. Не, идейно трябва да се разбира това нещо. Не е въпросът да се заблуждаваме. В света всички трябва да работят за повдигане на жената, за да се изпълни Божествения План. Жената минава през посвещение. Тя трябва да бъде красива и да се отрече от баща си и от майка си и да се прилепи към Бога. Докато жената не залюби Бога и не жертвува всичко заради Него, тя по никой начин не може да се повдигне. Тя не трябва да жертвува своите разбирания, с които се е родила за никой мъж в света. Това значи жена, която е посветена. Всяка жена, която се отрича от своите религиозни вярвания за един мъж, е ужасна жена. Тези жени, именно са донесли най-големите нещастия, които съществуват. И ако ние не сме готови заради Онзи, Който ни е дал в света всичко, не сме готови да се жертвуваме, да жертвуваме и своето верую, какво можем тогава да направим в света?

Блажен, който яде хляб в Царството Божие,
НБ - София, 21.7.1935г.