Ако някой може да контролира своите удове така, че да не върши никакво престъпление при здрав език и при здрави ръце, той е истински човек.

Съвременните хора често разискват върху греха. Казвам: Грехът може да бъде неразбран, а може да бъде и разбран. Ако грехът се разбере като вътрешна свобода, в която човек се проявява правилно и неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много погрешки между хората. Само в свободата може да се греши. Представете си един човек, на когото езикът или ръцете са парализирани. Може ли този човек да греши? Външно той не може да греши, защото с парализиран език не може да се говори и с парализирани ръце не може да се бие. Такъв човек ще мине пред хората за светия. Аз бих желал да мине за светия само онзи човек, на когото езикът и ръцете са здрави. Следователно, ако някой може да контролира своите удове така, че да не върши никакво престъпление при здрав език и при здрави ръце, той е истински човек.

Благо и леко,
НБ - София, 29.5.1927г.