Съзнанието намира опорна точка във вярата. Всеки знае, че щом някой се въодушевява с вас, вий може да говорите, но щом не се въодушевява, сковавате се. Ако той вярва, че може да говорите, говорете. Ако той вярва, че той може да пее, той пее. Няма поет, докато няма среда – известна среда. Условия трябва да има. То са съзнанията на живите хора. Един учен човек, след като е изнамерил известни теории, той няма вяра в себе си. Той ще намери други учени да потвърдят теориите му и като намери двама, окуражава се. Той сам като твърди, няма сила в себе си. И всеки един от вас, каквото напише, той ще намери един свой приятел, ще иде и ще му го прочете. И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво. Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и да ти даде една правилна преценка на твоите мисли. Затуй е хубаво и в науката да имаш един, на когото да разчиташ. Не да те хвали – тъй, да направи една истинска преценка.