Казвате: „Ние трябва да се обичаме“. – Как ще се обичате? Според мене любовта към хората трябва да се изявява тъй, както изворите, които текат в природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте изворите, да видите как извират. И любовта на хората трябва да бъде подобна на изворите, да се разнася във вид на дълга, непреривна струя и където срещне сухо, кораво място, да го напои, да го смекчи. По този начин всеки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворът не може да напусне мястото си и да отиде да полива изсъхналите цветя и градини, но той ще се разлее във вид на дълги струи, които ще стигнат до местоназначението си. Такова нещо представлява и правата мисъл. Ученикът трябва да пусне своята права мисъл, да тече навсякъде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъл е непреривна. Всяко прекъсване в нея създава противоречия. Такова нещо представляват чувствата и желанията на човека. Освен това всички желания на човека трябва да бъдат еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание пред друго. За даден случай всяко желание е важно. За даден случай всяка мисъл е ценна. Следователно вие трябва да бъдете справедливи към вашите мисли, чувства и желания.