Не е въпросът да му благодариш, като се наядеш, но още докато си гладен, да благодариш.

Казвам, при въпроса за служенето на Бога някой седи и пита: „Какво трябва сега да правя? Гладен съм." Хубаво. Най-първо, като признаеш факта, че си гладен, ще благодариш на Бога, че си гладен. Не е въпросът да му благодариш, като се наядеш, но още докато си гладен, да благодариш. Ще кажеш: „Най-първо аз ти благодаря, че съм гладен, защото в този глад аз ще те позная." След като се нахраниш, ще кажеш: „Господи, сега като се нахраних, като ми даде условия да задоволя глада си, аз ти благодаря, защото в тези два процеса ти ми даде възможност да те позная. В тези два процеса аз виждам и правя връзка с тебе." Например ти имаш известни страдания. Сърцето ти ще се пукне. Благодари на Господа, че те е удостоил с известни страдания, защото казано е - когото Бог обича, дава му страдания.

Вечното благовестие,
НБ - София, 13.10.1929г.