В момента, в който ти се усъмниш и отделиш от Бога, твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще почне да се помрачава и ти ще станеш едно статическо тяло, ще се спреш на едно място и само ще мислиш.

Човек, който иска да служи на Бога, той, най-първо, не трябва да мисли за себе си. Себе си ще остави на втори план. Не да занемарим себе си, но благото на нашия личен живот, нашето лично благо зависи именно от това състояние. Най-първо ние сме излезли от Бога и трябва да бъдем във връзка с него по единствената причина, че реката, ако се откаже да черпи вода от извора, тя ще се отклони. Водата трябва да бъде във връзка с онзи извор, от който изтича. Ама защо трябва да вярваме в Бога? Ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога. Реката трябва да се влее в онзи извор, от който е излязла. Ако не вярва, той ще скъса връзката си. Той трябва да вярва, защото всичката сила, всичката мощ, всичко, което той има, изтича от Бог. Затова ти трябва да се съединиш с Бога. В момента, в който ти се усъмниш и отделиш от Бога, твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще почне да се помрачава и ти ще станеш едно статическо тяло, ще се спреш на едно място и само ще мислиш. Хубаво е човек да бъде забит стълб някъде, но в природата такива забити стълбове няма. Представете си, че цялата наша слънчева система, че цялата вселена е един стълб с колове забит, но може да се движи. Вселената си има своя покрив, свои стъкла, свои стълбове, които се движат, но всичко се движи така равномерно, като че ли нищо не се забелязва.

Вечното благовестие,
НБ - София, 13.10.1929г.