Кога мисли човек повече: когато забогатява, или когато обеднява; когато е здрав, или когато е болен? Той мисли повече, когато обеднява и заболява. А бедността и болестта са принудителни процеси. Значи, мисълта е принудителен процес. Някой казва, че мисли много. Ако го бият, ако е болен, наистина, мисли; ако всичко му върви добре, той мисли малко. Значи, мисълта е силна, активна, когато човек се намира в отрицателни състояния. Чрез тях природата го заставя да мисли. Който има добра, силна мисъл, той не подозира, че е минал през големи мъчнотии и изпитания, докато се е научил да мисли. Човешката мисъл е изкупена с цената на хиляди скъпи жертви. Достатъчно е да видите своите минали животи, мъчнотиите и страданията, които сте преживели, за да разберете, колко скъпо струва вашата мисъл. Като знаете цената на правата и силна мисъл, благодарете за страданията, през които сте минали. Те са учители на човечеството. Те са научили човека да мисли. Въпреки това, той не е доволен, че страда.
Като знаете цената на правата и силна мисъл, благодарете за страданията, през които сте минали. Те са учители на човечеството.
Етикети:
Б-Л,
Бедност,
Благодарност,
Мисли,
Недоволство,
Прераждане,
Природа,
Страдания,
Учене,
Човечество