Учителят знае законите и ги изпълнява. За всяка дума, за всяка изнесена грешка аз плащам скъпо. Само богатият може да плаща.

Когато изнасям грешките на хората и на вас, като на ученици, вие не трябва да правите същото. Защо? Защото това, което на Учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учителят знае законите и ги изпълнява. За всяка дума, за всяка изнесена грешка аз плащам скъпо. Само богатият може да плаща. Следователно Учителят, като богат, има право да посочва грешките на учениците си, за да ги изправя. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Само Любовта на Учителя към учениците е в състояние да плати за всяка изнесена грешка. Въпреки това Учителят трябва да се обърне към Бога с думите: „Господи, аз изнесох грешките на своите ученици, но с това познах Твоята доброта и милост“.

Забравената дума,
ООК - София, 27.4.1927г.