Излишъкът не е за вас; той е предвиден за ония, които нямат

Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите. Човек не може да живее само за себе си. Защо? Защото животът е капитал, даден от Бога, част от който ще се използва за самия човек, а останалото – за общо употребяване. Горко на онзи, който задържа този капитал само за себе си! Напълнете своя хамбар, а излишъкът дайте на другите, и те да се ползват. Втори хамбар за себе си не градете! Един хамбар е достатъчен на човека. Дайте от изобилието си на бедните, на страдащите! Излишъкът не е за вас; той е предвиден за ония, които нямат. Който мисли да прави втори хамбар, нека знае, че добро не го чака. Един хамбар е нужен на човека! Учението, което ви проповядвам, можете да сложите в хамбара си, но остане ли излишък от него, раздайте го на сиромасите, на нуждаещите се. Ако намеря втори хамбар, аз ще ви държа отговорни – да знаете това. Достатъчно ви е да имате един хамбар пълен – втори хамбар не е позволено да имате. Казвате: „И ние сме съгласни с това; и ние искаме да живеем помежду си по Любов“. – По Любов могат да живеят само ония хора, които имат един хамбар, а не два.

Спасителни положения,
ООК - София, 16.3.1927г.