На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмите има предавателни и възприемателни станции. Такива станции съществуват и в психическия живот на човека. Представете си, че в този живот на човека има само предавателни станции, а няма възприемателни. Как мислите, какво ще бъде тогава положението на човечеството? От две хиляди години насам християнството се сили да построи възприемателни станции, чрез които хората да възприемат всичко онова, което небето им изпраща. В новата култура хората ще се снабдят вече и с възприемателни и с предавателни станции за небето. Който няма собствен телефон или телеграф, той ще бъде принуден да се ползва от тоя на своя ближен. За предпочитане е всеки човек да има свой собствен телефон, телеграф или свое собствено радио да си служи с него, когато му потрябва. Голяма привилегия е за човека да има свое собствено радио. Да има човек свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира в себе си. Какво виждаме днес? – Всички съвременни хора възприемат истините опосредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те преповтарят какво е казал еди-кой си пророк или светия, какво са казали апостол Петър, апостол Павел, какво е казал Христос. Те само възприемат и повтарят. Ако учениците само повтарят какво е казал учителят им, а не изучават и прилагат казаното, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава, учителят пак не би могъл да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от невидимия свят е прилив към физическия свят, а възприемането от физическия свят е отлив. Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има и предаване на Божественото от невидимия свят. Понякога и в Божественото става отлив. Тогава хората започват да страдат. Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание. Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на чоека е повръхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна. Ето защо всеки човек трябва да има собствено радио, чрез което да предава и да възприема телеграмите. Станциите днес са евтини и всеки трябва да прекара в себе си такава станция, чрез която да влезе в контакт с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде и съответен номер. Човек не може всякога когато пожелае да говори с една или с друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятни моменти. В духовния свят има строго установен ред и порядък за всяко нещо. Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания. Външно, чрез своя ум и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служат за упражнение на неговия ум и неговото сърце.
Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна.
