Докато истината е в душата ни, ние имаме цена. Щом изгубим истината, с нея заедно изгубваме и своята цена.

Често в ума на човека се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи с тази енергия. Ако не знае, ще каже:" Не струва човек да се моли!" – Не, струва човек да се моли. При молитвата именно човек ще се освободи от излишната енергия в своя ум. Като се моли, той отваря онзи кран в себе си, през който ще изтече натрупалата се излишна енергия. Що е молитвата? – Общение с Бога, с Първата Причина на нещата. Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговаряне на някакви думи. Колко време трябва да се молите, това не е определено. Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор. Молитвата на някой човек е дълга почти колкото от Битието до Откровението. Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва да направи. – Това не е молитва. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота. Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? – По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си; друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата. Апостол Павел казва: "Молите се, но отговор не получавате." – Защо? – Защото молитвите на мнозина излизат само от устата, а не от сърцето. Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпрос за красив език, няма по-красив език от Божия. Ако е въпрос за красива мисъл, няма по-красива мисъл от Божията. Ако е въпрос за добро, по-велико добро от Неговото няма. Ако е въпрос за светлина, коя светлина може да се сравни с Божията? Тогава за какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? – Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни? За какво Бог може да ни обича? – За истината, която е вложена в нас. Казано е в един стих: "Възлюбил Си истината в душата ни." В това отношение нашата душа е съкровищница, в която е вложена истината. Докато истината е в душата ни, ние имаме цена. Щом изгубим истината, с нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човека в този случай е изразено в поговорката: "Този човек не струва лула тютюн." – Кой е този човек? – Който е изгубил истината.

Малките резултати,
ООК - София, 31.8.1927г.