В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на любовта, това е великата цел на човешкия живот.

Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си. От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден, както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като папагали. Не се подавайте на лъжите на този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата. Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърдчение, пак не се подавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина, да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. Бог е на страната на ония, които се борят за славата, за името Му. Той никого няма да изостави, но трябва да минете през борби, през мъчнотии и изпитания. Каквито противодействия да срещате, знайте, че те се дължат на вашите неприятели, които искат да ви спъват във великата цел на живота ви. В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на любовта, това е великата цел на човешкия живот. Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. Те крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползва от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага.

Наука за езика,
ООК - София, 18.12.1929г.