Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план.

Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и те започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване. И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.

Пасха Господня,
НБ - София, 1.12.1929г.